Акита Ину - кучето на самураите

Акита Ину - характеристики на породата

Акита ину се появява в едноименната японска префектура в северната част на остров Хоншу. Счита се за една от най-древните породи на света, за което свидетелстват археологически находки на древни шпицообразни кучета, датирани от II хил. пр.н.е. Запазени са и древни рисунки, изобразяващи кучета, подобни на съвременната Акита.
Акита ину е сравнително голямо куче. Височината в холката за мъжките е в диапазона 64-70 см, а за женските - 58-64 см. Масата варира между 38 и 50 кг. Тези кучета има набито телосложение, с леко удължено тяло.

Козината на Акита се състои от недълъг горен и по-твърд слой и плътен и гъст подкосъм. Окраската може да бъде във всякакви цветове, дори и тигрова, но най-често срещани са сиво, рижаво-черно или бледожълто оцветяване с черна маска. Може да има бели петна по гърдите, краката, корема и края на опашката, но не и по главата.

Главата на Акита е тежка, черепът - обемен с широко чело, в чиято среда минава добре изразена бразда. Преходът от челото към муцуната и стопа е добре изразен, бузите са прави, а муцуната - права, недълга и леко заострена. Устните са леко влажни, но плътно прилягащи. Ушите са неголеми, триъгълни, изправени и с широка основа. Очите са тъмни. Опашката е завита на пръстен, понякога спирално, допряна до гърба и бедрата.

Акита ину е много гордо, предано, силно и покровителствено куче, което го прави отличен пазач. Породата е самоуверена и има силна воля, което понякога създава трудности в дресировката. Акита са враждебни към кучета от същия пол, както и към други по-малки животни. Разбира се добре с деца, но става покровителствено и недоверчиво в присъствие на непознати.

Акита по принцип е интелигентно и мирно куче, но е предизвикателство да се дресира. Поради индивидуалността и упорството си не е подходящо за хора без опит. Тези кучета не са гальовни, но са много лоялни към стопаните си.[4] Може да проявява силна агресия, а ако се отегчи, може да стане разрушително и човек трудно би могъл да го укроти.

Средната продължителност на живота на Акита е 10-13 години. Породата страда от няколко здравословни проблема - проблеми с щитовидната жлеза или кожата, рак и автоимунни проблеми. Възрастните екземпяри трябва да имат OFA и CERF сертификати и да са изследвани за проблеми с щитовидната жлеза.

За външния вид на Акита са нужни грижи веднъж седмично. Те са с различна интензивност в зависимост от сезонното линеене. Добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не им се осигуряват много разходки.