Инфекциозен трахеобронхит при кучето - Кучешка кашлица

Инфекциозен трахеобронхит при кучето - Кучешка кашлица

Инфекциозният трахеобронхит (кучешката кашлица) е силно заразно респираторно заболяване, характеризиращо се с възпаление на горните дихателни пътища. При малки кученца може да засегне цялата дихателна система и да се развие в пневмония. Нарича се „кучешка кашлица”, защото протича със суха, остра, давеща и продължителна кашлица.

  • Причинители на инфекциозния трахеоброхнит:

Причинители на инфекцията могат да бъдат много вируси и бактерии, но най-честите участници в етиопатогенезата на заболяването са Bordetella bronchiseptica и вирусът на кучешката параинфлуеца (CPi). Други причинители са кучешкият аденовирус тип 1 и 2, Mycoplasma sp., реовирусите и кучешкият херпес вирус. По време на големи епидемии е установено, че участват няколко причинителя едновременно.
От характерни клинични случаи най-често се изолира Bordetella bronchiseptica. Инкубационният период при нея продължава 3-4 дни, клиничната картина продължава около 10 дни, ако няма участие и на други микроорганизми. Излъчването на бактерията в околната среда продължава 6-14 седмици след оздравяването и прави възможно заразяването и на други възприемчиви животни през това време.
Вирусът на кучешката параинфлуенца (CPi) може да бъде част от синдрома „кучешка кашлица” и е вторият най-често изолиран причинител след Bordetella bronchiseptica. Сам по себе си вирусът обикновено причинява сравнително леко заболяване протичащо с кашлица, която понякога се наблюдава едва след трахеална палпация, а в някои случай могат да се наблюдават бистри воднисти изтечения от носа.
Често Bordetella bronchiseptica и параинфлуенца (CPi) се появяват заедно по време на епидемии от инфекциозен трахеобронхит, като така създават по-тежко протичащо заболяване, което може да продължи няколко седмици.

  • Заразяване:

„Кучешката кашлица” е въздушно-капкова инфекция. Основният начин на заразяване е чрез вдишване на инфектирани капчици от въздуха, при споделяне на съдове за храна. Дрехите на стопаните и на работещите в кучешки хотели и приюти също могат да помогнат за пренасянето на инфекцията. Лошата вентилация в къщите, ветеринарните клиники и кучешките хотели и приюти може да допринесе за предаването на причинителите на това заболяване. Краткотрайните контакти с кучета, отделящи патогените, в паркове или на улицата по време на летните месеци са достатъчни за предаването на това силно заразно заболяване.

  • Клинични признаци:

Остра, суха, раздираща кашлица, повдигане, кихане, пухтене или гадене. Тези признаци могат да бъдат провокирани в отговор на леко притискане на трахеята, след емоционална възбуда или упражнения. Стопаните на кучета описват кашлица със звук подобен на крясъка на дива гъска, а повдигането и гаденето често се бъркат от тях със заседнала кост в гърлото. При леките случаи кучетата продължават да се хранят, остават жизнени и активни. В много случаи заболяването е след посещение на кучешки хотел или след контакт с други кучета, което става ясно по време на анамнезата. Понякога, в много тежки случаи, признаците могат да прогресират и включват летаргия, треска, липса на апетит, пневмония, а в най-тежките случаи дори и смърт. Тежките случаи обикновено се развиват в имунокомпрометирани животни или при много малки неваксинирани кученца.

  •  
  • Диагноза:

Диагнозата се основава на типичните клинични признаци и анамнезата, която разкрива предшестващ контакт с други кучета или престой в кучешки хотел или приют. Могат да се извършат посявка на бактериална култура, изолиране на вируса и серология за потвърждаване на участието на отделните причинители на заболяването, но поради характерната проява на клиничните признаци това не се прилага в практиката.

  • Лечение:

Могат да се прилагат антибиотици за третиране на наличната бактериална инфекция. Обаче при леките (неусложнени) форми на заболяването, антибиотиците може да не са показани. Лекуването на леките случаи не скъсява времето, през което животното ще бъде потенциален разпространител на заболяването. При средно тежките и тежките случаи могат да се прилагат кортикостероиди, за да се подпомогне намаляването на кашлицата и за да се почувства кучето по-комфортно. Могат да се използват бронходилататори или лекарства потискащи кашлицата.
При тежки и усложнени случаи, когато животните не се хранят, имат треска или показват признаци на пневмония, като правило се използват антибиотици. В тези случаи стероиди и лекарства, потискащи кашлицата, не се препоръчват, поради риск от имуносупресия със стероидите и заради необходимостта от изхрачване на извънредните течности и мукоидните секрети при пациенти с пневмония. Могат да се използват бронходилататори и дори аерозолна терапия.

  • Ваксинация и превенция:

Ваксинацията е най-добрата превенция срещу кучешката кашлица. Интраназалните ваксини стимулират локалния имунитет, а това значително намалява проявата на тежки клинични признаци, а така също и предпазва от разпространяването на инфекцията. Този имунитет не се повлиява от майчините антитела на кученцата получени с коластрата.